за Основно училище „ Христо Ботев” с. Калугерово

Историята на българския народ е неделима от историята на нашето образование, от присъствието на българския учител. Първи в средновековна България братята Кирил и Методий издигат идеята за просвета и култура на говорим роден език. Това е техният безсмъртен принос в развитието на световната култура.             Въпреки системните опити на турските власти за претопяване на българския народ чрез обучение на децата му на чужд език, незагаснали просветни огнища се запазват в манастирите. Това са така наречените килийни училища. Българският език започва да се използва и в църквата, основава се българско училище, като важна роля за това има българинът Дионисий Агатоникийски от с. Драгор. Неговата дейност през периода 1790-1827г. има голям принос за килийното образование в с. Калугерово. Има данни за съществуването на килийно училище към манастира „Св. Никола” още от 1818г.

Началото на светското образование в с. Калугерово е сложено през месец ноември 1847г. Този факт научаваме от запазено писмо на главния учител на Пазарджишкото училище Никифор поп Константинов от

23 януари 1848 г. В него се дават сведения на Александър Екзарх за състоянието на училищата в Пазарджишка околия и на пето място след Панагюрското, Брациговското, Беловското и Баташко училище е записано „Калугеровското , за което преди два месеца взеха един от тукашните ученици за учител. Това училище се новооткрива. Ученици са се събрали до 40 и както се научавам ще успева това училище...”

            Името на първия учител в училището е Димитър Атанасов, като основание затова ни дава фактът, че през втората учебна година -1849г., в Калугерово се е получавало списание „Извод от физика”, издание на Найден Геров през 1849г., адресирано до Д. Атанасов - учител в

с. Калугерово ( данните са от музея в гр. Пазарджик)

            Отначало занятията  се водят в частни сгради, като се прилага взаимоучителният метод. От разкази се знае, че са построени училища през 1861- 62г., като едната сграда е в черковния двор, за децата от Голямата махала, и другата - в Малката махала.

            Виден учител преди  Освобождението е калугеровецът Теофил Бейков, който от 1844г. в продължение на 26 години учел големи и малки на четмо и писмо. В музея в Пазарджик има документ, в който се отбелязва, че Теофил Бейков като учител е абонирал през 1869г. училището за „История българска”от Гаврил Кръстевич.

            По време на Априлското въстание училищата са опожарени заедно с църквата. След това с помощта на д-р Лонг, американец по произход, са изградени временни училищни сгради. Неудобствата в тях обаче карат обществеността на с. Калугерово да търси други възможности за нови училища в двете махали. Така през 1884 г. се появява ново начално училище в Голямата махала.     Това е ясно от годишния отчет на главния учител в селото Петър А. Кънев от 24 май 1892 г. Същата 1884 г.се потвърждава и ог надписа в книгата „Мания”, съхранявана в църквата : „Настоящата книга се подарява от Мартин Германов, жител на село Палиот от стара  Армения и родом от същото село, народност арменец, който направил настоящето училище в с. Калугерово, Голямата махала, за да служи за спомен в Калугеровската църква храм Рождество пресвета Богородица, 28 февруари 1884 г.село Калугерово.”

            До 1890г. няма много данни за развитие на училището. През 1897г. в Малката махала е построено ново начално училище, което е измазано и изцяло готово през 1911г.

            До 1919г. в селото има само начални училища и поради това повече от децата са останали само с начално образование.Идеята за откриване на прогимназия назрява и през учебната 1919 - 1920 г. се открива един прогимназиален клас. Роза Нанкова от Пловдив е едновременно директор и учител в прогимназията.

            С дарения и доброволен труд на цялото население през месец септември 1920 г е завършена надстройката на строящата се сграда на кооперация „Надежда”. Като директори последователно работят Роза Нанкова, Кръстьо Велчев, Евгения Благова, Асен Стоянов, Никола Велев (работил  през периода 1928-1948 г.)

            1959- това е годината, в която е построено настоящето училище, в което се обединяват и трите училища. От месец януари 1960 г. вече функционира едно основно училище, макар и с оскъдна материална база. Благодарение ентусиазма на младия учителски колектив и на цялата общественост трудностите се преодоляват с успех.           

 В момента - 2008г. ОУ „Христо Ботев” разполага с просторни и слънчеви класни стаи, компютърна зала с климатик, кабинети, учебни работилници, физкултурен салон, столова.

Сред бившите вече ученици на нашето училище има инженери, лекари, учители, архитекти, агрономи, научни работници, депутати. Всички се гордеем с постиженията на възпитаниците от Основно училище „Христо Ботев”