Песен за човека

                    Дима Николова

Мога да запея песен

За човека, такъв, какъвто е.

Да пея за неговата есен

За живота му нелесен.

Всички сме хора, да

Добри или лоши.

Всеки гледа на другия в двора-

Кой какво прави и какво говори...

Затова да говоря

Дали си заслужава?

Аз много мога да споря,

Защото има хора и  „хора”

Едните обичат лъжата,

Злината, дори хвалбата.

Те обещават, обещават...

Без да изпълняват.

Гледат те мило в очите,

Леле, как се оплитат в лъжите!

За другите е моята песен.

За човека, който обича,

Който се бори и побеждава,

Който за помощ ръка подава.

После не търси отплата,

Макар да е с ниска заплата.

Той не мисли за парите,

А за радостта в очите.

Песента е за човещината,

Която нагрубихме или забравихме,

Отритнахме, дори убихме.

Къде сте , хора истински?

Кой е човекът, на когото да вярвам?

Няма такъв! Всеки се крие,

Страхува, робува или преструва-

Това нищо не му струва.

Така е, но ...жалко. Тук

Свършва моята песен- за малко...