Няма попътен вятър за хора без посока

                                                                     Дима Николова

Затворих се в стаята си. Сама съм и самотна като един кораб, лутащ се в безкрайните морски води без посока, без попътен вятър. Може би огромното хартиено слънце, което съм залепила на стената отсреща , ще ме сгрее, но книжните му лъчи остават безчувствени и неподвижни.

         Защо съм така безпомощна, но не искам да пълзя, не искам отчаяно да търся помощ, и сила, глътка въздух. Желая да бъда свободна,а не примирена. Искам да открия правилната посока, ала коя е? Толкова много любов крия в себе си, толкова много нежност мога да даря на хората, но на кои, на кого?! Дали на тези, които ме обиждат или лъжат, или на други, които крадат от свободата ми, които ме карат да се страхувам? Не, нямам право на това!

         Нима не бях щастлива, когато се радвах на нацъфтелите ябълкови дръвчета, а това не бе толкова отдавна. Още усещам ласките на вятъра, толкова приятен съюзник, помня любовта на слънцето и целувките на водата...Но... какво се случи изведнъж. Завъртя ме някакво безумие, обля ме пороен дъжд и всичко хубаво отлетя като малко леко перце. ”Изтрезнях”от болка, причинена от неочакваното, нежеланото, неприемливото, нелогичното. Изтръпнах! Бях безпомощна, наранена и само очите ми бяха истински, защото плачеха!

         Ето ме сама, без път и посока.Не трябва да стоя и да чакам, а „да се взема в ръце”. Да бъда пак дива, огнена и щастлива! Да съм си пак онази, истинската-добра, чувствена, искрена! Да не се лутам на посоки, а с определена цел и времето да бъде мое!Иначе защо съм родена на този свят? Какво е призванието ми и коя е правилната посока! Вярно, в живота имаме проблеми, които могат да ни връхлетят като силни морски вълни, но трябва да се справим. Да устоим на житейските стихии, да открием правилната посока и да чуем моряшкия поздрав „Попътен вятър!” Не бива да се страхувам, защото страхът е слабост, а аз не искам да съм слаба.

          Реших-оставям самотата в стаята си и я заключвам. Аз излизам и тръгвам в правилната посока. И ето- пролетния вятър ме погали нежно. Връща се онова моето, дивото, огненото...